Първоначално и арабите, и европейците са пиели кафе от купички. Британците са първите, които търсят начин да избегнат изгарянето на ръцете си; заведение в Лондон-Lloyd's Coffee House, основано от Британската източноиндийска компания през 1688 г., започва да използва чаши с дръжки вместо купи. Тези чаши с дръжки много приличаха на стила на чашата за кафе, познат ни днес.
Преди Европа да притежава способността да произвежда порцелан, кафето обикновено се е консумирало от съдове, направени от ламарина. Формата „Бют“-най-често срещаният стил на чаша за чай от 18-ти век-произлиза от китайската чаша за чай без дръжки; чрез леко модифициране на този дизайн, за да направи съда по-висок, се появява прототипът на чашата за кафе. Най-ранната форма на чашата за кафе е хибридна, съчетаваща стила на дръжките на етруските съдове за пиене с формата на китайските чаши за чай. Тъй като чашата за кафе се отдалечи от формата, подобна на купа-, чашите за чай също бяха повлияни, като постепенно се изместиха от обикновени форми като Bute към дизайни с дръжки-стил, който в крайна сметка придоби името, което познаваме днес: „чаша“.
От средата-до-края на 19 век чашата е въведена в ежедневието на Китай от Запада. Около 1836 г. датчанин открива кафене близо до днешния пазар за дрехи Shisanhang (Тринадесетте фабрики) в Гуанджоу; това беше първото кафене както в Гуанджоу, така и в Китай. През 1853 г. британският фармацевт J. Lewellyn отваря аптеката "Old Deji" (Lao Deji) на Huayuan Lane (сега East Nanjing Road, близо до Bund), която служи като първото кафене в Шанхай.
