Модерната вакуумна колба е изобретена от шотландския учен сър Джеймс Дюар през 1892 г. Докато провеждал изследвания върху втечняването на газ-процес, изискващ ниски температури-той се нуждаел от контейнер, способен да изолира газа от температурата на околната среда. Той възложи на стъкларски техник на име Бъргър да издуха стъклен съд с двойни стени; вътрешните повърхности бяха покрити със сребро (или живак), а въздухът между стените беше евакуиран, за да се създаде вакуум. Известен като „колба на Дюар“, този съд може да поддържа температурата на съдържанието си-независимо дали е горещо или студено-за продължителен период от време. Тъй като тези колби се използват предимно в домакинствата за поддържане на водата гореща, те обикновено се наричат „колби за гореща вода“ или термоси.
Конструкцията на вакуумна колба е сравнително проста. В основата му е стъклена обвивка с двойни-стени; пространството между стените се вакуумира, за да се създаде вакуум и се покрива със сребро или алуминий. Вакуумът предотвратява преноса на топлина чрез конвекция, докато самото стъкло е лош проводник на топлина; сребърното покритие отразява лъчистата топлина обратно в контейнера. Преносът на топлина се осъществява главно чрез три механизма: проводимост, конвекция и излъчване. Вакуумът между стените елиминира въздушните молекули, като по този начин блокира както топлопроводимостта, така и конвекцията. Чрез добавяне на отразяващо покритие към вътрешните стени за минимизиране на топлинното излъчване се създава високоефективен, но евтин термоконтейнер. Обратно, когато колбата съдържа студени течности, тя предотвратява излъчването на външна топлина във вътрешността. Запушалката обикновено е направена от корк или пластмасови -материали, които са лош проводник на топлина.
